Семеен фото архив

Родът Бегажеви

Родът Бегажеви

Ангел Бегажев

/Багажев по документи/ Името Багажев се променя в Бегажев покрай журналиста Александър Багажев, заради прякора му Бегаж.

Живеел в с. Падеж, Горноджумайско.

Неговите деца са:

Георги, Иван, Ката, Гюрга. Близнакът на Иван е починал при раждане.

Георги Бегажев

Роден на 1. 08.1860г. Починал на 5.04.1940г.

Публикация във варненски вестник за смъртта му /ок. 5.05.1940 г./

„ Георги Бегажев

На 5 того внезапно почина в преклонна възраст – 80 години съгражданинът ни Георги Бегажев, баща на нашия другар Александър Бегажев. Покойният е прослужил цели 40 години в попрището на народната просвета като скромен народен учител в родиня си град Горна Джумая, Добруджа и Варненско.

Още от юноша, през време на въстанията 1875-76г. е взел живо участие в революционните движения в поробена Македония. Така в едно събрания от младежи, които обсъждали въпроса за участието им във въстанието, биват открити от властта и голямата част от тях избити, а той е успял да се спаси само с отсичане на ръката му. В това положение успял да избяга в Солун и да постъпи в Солунската българска гимназия.

След завършването на гимназията той се завръща в родния си град и става учител. В 80 –те години на миналото столетие избухва наново въстание. Заподозрян от властите, че и той е съучастник, бива заловен, изпратен и затворен в солунската Бияз Куле, от дето бива изпратен на заточение в Адана и Диар Бекир – тия гробници на безкрайно множество ратници на освободителното ни дело.

В Диар Бекир се е ползувал с известна свобода. Тук той се запознал с франсцискански монаси, услужвал им и в един прекрасен ден те го улеснили да избяга.Преоблечен в калугерски дрехи той успял да се добере до Цариград, дето със съдеяствието на руски я консул се качил на параход и пристигнал във Варна. Учителствувал десетина години в Добруджа и Варненско и завършил земния си път във Върна като пенсионер.

Вечно памет на народния труженик дядо Георги.

Бог да го прости.

Отец Инокентий”

Георги Бегажев е взел активно участие при създаването на Морската градина във Варна по времето на Новак.

В едно от варненските училища е създал градина с учебна цел, чиито план е станал образец в изданието на Министерството на народното просвещение от 1896 г. „ Наставления за уредбата и гледането на училищните градини при основните и трикласните училища”.

Съпругата на Георги Бегажев е Жейна Ненкова Хаджипавлова.

 

Жейна Ненкова Хаджипавлова

27.01.1864 – 1.04.1947г.

Родена на 27.07.1864г.в Жеравна. Живяла в Котел. Починала на 1.04.1947г. във Варна, при дъщеря си Елисавета Василянска.

Децата на Георги и Женда Бегажеви са:

Александър Бегажев 19.07.1898 – 7.02.1970г.

Елисавета Бегажева 1.11.1901г. – 1.10.1981г.

Димитричка 1905 – 1916г.

Николай 1908 – 1910г.

 

Александър /Сашо/ Бегажев

19.07.1898 – 7.02.1970г.

Допълнение към данните – Научен алманах на ВСУ ”Черноризец”, 2004г.

„Роден е в Горна Джумая. Завършил е филология в СУ, право, докторат по философия. Владеел е много добре немски, френски, английски, руски, италиански.

Последователно работи във вестниците: ”Варненски новини”, „ Варненска поща” и „Черно море”. Започва кариерата си във в. „Варненска поща” като зам. Главен редактор, но скоро , благодарение на своя безспорен талант, оглавява редакцията. След това е главен редактор на сп. „Морски сговор”. Сред най- близките му приятели са видните български интелектуалци Кири Шиваров, Чудомил, Мими Балканска, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Данаил Крапчев, дори цар Борис ІІІ. Демократичните му и родолюбиви възгледи бързо му създават проблеми по време на Втората световна война. През 1940г. е уволнен от в. „Варненски новини”, защото отказва да отпечата на страниците на вестника растер на богинята на победата Нике, в чест на германската победна мощ. След 9. 09. 1944г. е задължен да превежда новини от радио Москва и да подготвя бюлетин, непосредствено се включва в новосъздадения в. „ Народно дело” и работи там до 1949 г. – отначало като главен редактор, а по – късно, защото е безпартиен е понижен във външно-политически редактор. Арестуван и обвинен в англо-американски шпионаж заради издаден в Лондон негов превод на мемоарите на варненеца капитан Паспалеев, съиздател на сп. „Морски сговор”. До 1953г. работи в Трудово – изправителния лагер в Белене, когато внезапно го освобождават и му предлагат да стане кореспондент на в. „Юманите Диманш” – предложение, което той с чест и достойнство отхвърля. Умира  през 1970г. на 71г. във Варна.”

На 22. 06. 1922г. е сред основателите на първи във Варна, и втори за страната /след Търново/ шахматен клуб. Същата година се провежда и първият официален мач по шахмат между Александър Бегажев и Ксений.

Александър Бегажев има два брака. Първата му съпруга е руска емигрантка – Маруся, която умира скоро.

Втората му съпруга е медицинската сестра от хирургията Василка /Веска/, за която е също втори брак.Оженват се през 1938г. На Василка Александър Бегажев дължи оживяването си  след трите изтощителни години в Белене. Връща се съвсем стопен, 35 кг. Веска го взема на ръце и го внася сама в къщата, на втория етаж. Тя постепенно го захранва  и укрепва с витамини и лекарства, които набавя от болницата, с мълчаливото съгласие на лекарите.

От вдовицата Веска научаваме, че на Бегажев са възлагани и тайни мисии – осъществил е среща с Шарл дьо Гол и с Виктор Емануил. През 1933г във Варна е била Марлене Дитрих и той се е срещал с нея. Според Веска, възможно е да е бил масон. Преди 9.09.1944г. Бегажев е помогнал на двама арестувани да бъдат освободени, един от които, вероятно е фотографът Арам Хаджолян.

 

Елисавета Георгиева Бегажева

1.11.1901г. – 1.10.1981г.

Родена в Балчик, живяла във Варна. Завършила е педагогика в Свободния университет  в София. Прогимназиална учителка. Започва като учителка в с. Марково, Осеново и Въглен, а след това във варненските прогимназии „Васил Априлов” и „Стефан Караджа”, където се и пенсионира.

По време на атентата в „Света неделя” е попада сред арестуваните и е освободена благодарение на намесата на брат си Александър Бегажев. Владеела е френски, руски, активна есперантистка. Поддържала е кореспонденция с есперантисти от много страни, вкл. и от Мексико. На 15.02.1928г. сключва брак с Козма Сергеевич Василянски, емигрант от Русия.

Козма Сергеевич Василянски

Роден е на 11.11.1893 в Амвросиевка, Донска област. Умира през 18.05.1960г. във Варна. Бил е в окупационен корпус в Персия, който по време на революцията през 1917г.се е разформирова. Козма прекосява пеша Галиполи, минава Дарданелите и през бежански лагер край Одрин и пристига през 1922г . във Варна. Работил е в щаба на военно-морския флот като куриер, писар, деловодител, секретар до 1953г., когато е съкратен, поради нов правилник тези длъжности да бъдат заемани от военни, и е принуден да работи до пенсионирането си като домакин в училище.

 

Децата на Елисавета и Козма Василянски

Дария Козмова Василянска

28.11.1928г.

Завършила Националната художествена академия в София през 1955г. Художничка на свободна практика. Живее и работи във Варна.

Евгения Козмова Василянска

18.03.1932г.- 19.10.2016г.

Завършила е Народно военно-въздушно училище в Долна Митрополия. Работила като инструктор. От 1960г. работи в банка във Варна, където се пенсионира.

Георги Козмов Василянски

30.10.1939г.

Завършва Техникум по зелено строителство. Работил в Девня. Пенсионер. Живее в гр. Бяла, Варненско. Няма деца.

Публикации за Александър Бегажев:

в.”Черно море”

“Енциклопедия на български родове”

в. “Народно дело”- “Вестникът и вестникарите”

“Морски вестник”


0 Responses to “family photo archives”



  1. Leave a Comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




%d bloggers like this: